В Швейцария ядрените бункери са повече, от която и да е друга дър...
Днес всеки от тях има право и опция да получи място - един квадратен метър - в под земята бункер. „ Гардиън “ споделя по какъв начин Швейцария стана международен водач по брой сходни бункери и по какъв начин други европейски страни се пробват да я настигнат.
Швейцария, която е неутрална повече от 200 години, е международен водач по брой отбранителни бункери на глава от популацията. В страна с по-малко от девет милиона души население са издигнати над 370 000 приюта, вариращи по мярка от еднофамилни приюти до великански, които могат да поберат хиляди хора. Те би трябвало да пазят цивилното население, в това число при положение на нуклеарна война, като обезпечават заслон до две седмици.
От началото на 60-те години на предишния век Швейцария изисква бункери да се строят до всички нови жилищни здания. Ако не е допустимо да се подреди обособен заслон в къщата, е належащо да се направи принос за поддръжката на непосредствен публичен бункер. Цената на човек е почти от 1500 до 3000 франка, според от размера на бункера. Тези разноски падат върху плещите на бизнесмените и притежателите на парцели.
Гийом Верген, заместник-началник на службата за гражданска отбрана на кантон Женева, назовава бункерите „ неразделна част от швейцарската еднаквост “. Във военната история на страната планините и подземните пространства постоянно са били обсъждани като безвредни места, удостоверява историкът Силвия Бергер. Още през 19-ти век швейцарски генерали решили да построят укрепления в Алпите, с цел да може армията да се отдръпна там при положение на настъпление. Тези укрепления са били реновирани по време на Втората международна война. Но опустошителните бомбардировки на европейски градове принудиха швейцарските управляващи да помислят за отбраната освен на военните, само че и на цивилните. Студената война, която стартира след Втората международна война, направи тази задача още по-важна.
Така в Швейцария е признат законът за цивилните бункери. Най-големият от тях е Зоненберг в Люцерн. Това е пътен тунел, който може да бъде трансфорат в заслон относително бързо. Построен е през 70-те години на предишния век и е планиран да побере 20 хиляди души. Тунелът съдържал бетонни порти с дебелина метър и половина, проектирани да се затварят при положение на нуклеарна офанзива или породена от индивида злополука, както и команден център с двуетажни кревати, сухи тоалетни, вода, консервирана храна и тонове други хранителни запаси за оцеляване. Командният център разполагаше с кухня и медицински отсек, оборудван с единствения душ в целия бункер.
Предполагаше се, че при положение на опасност, Зоненберг може да бъде трансфорат от тунел в бункер в границите на две седмици. Но единствените извършения, извършени през 1987 година, демонстрираха, че тези калкулации не са били изцяло правилни. Аварийно-спасителните екипи съумяха да разположат единствено част от нужната инфраструктура и не съумяха да затворят изцяло една от четирите бетонни порти, което обезсмисли защитната функционалност на Зоненберг. В Швейцария стартира спор дали си коства да се харчат запаси за поддържането на подобен голям бункер в подготвеност. Около 15 години по-късно потенциалът му е понижен от 20 на 2000 души, а в командния център е открит музей.
През 60-те години на предишния век, когато за първи път се появи условието за създаване на бункери в новите домове, швейцарците схванаха неговата деловитост. Но през 70-те и 80-те години на предишния век придвижванията за мир започнаха да набират скорост и хората започнаха да слагат под въпрос нуждата и практичността на бункерите. Ще защитят ли в действителност от последствията от нуклеарна война? Защо въобще се нуждаем от такава отбрана, в случай че светът на открито е опустошен? Дали бункерите доближават нуклеарната война, като подкопават убеждението, че тя е оцеляема? Отвличат ли вниманието от напъните за попречване на спорове?
Тези диспути се ускоряваха и отшумяваха според от това по какъв начин обществото възприемаше заканите. През 2011 година швейцарският парламент обсъждаше отказването от построяването на цивилни убежища, само че след нуклеарната повреда във Фукушима остави нещата такива, каквито са били. Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година имаше сходно влияние върху публичното мнение. Загрижени швейцарци неправилно почнали да пишат и да се обаждат в музея „ Соненберг “, питайки в кой бункер да отидат. Директорката на музея и екскурзоводката Зора Шелберг, която отговаряше на позвъняванията и известията им, осъзна, че са объркали музея със службата за гражданска отбрана.
Луи-Анри Делараджа, началник на гражданската отбрана в кантона Во на границата с Франция, съобщи пред Ройтерс, че даже французите са им се обадили след съветската инвазия в Украйна, молейки за заслон. „ Изведнъж се оказахме в извънредно огромно търсене. Хората желаеха да знаят къде са бункерите, дали са готови, кои от тях имат места “, сподели Делараж, добавяйки, че поръчките от френски жители е трябвало да бъдат отхвърляни.
В продължение на 63 години швейцарците са похарчили над 13 милиарда $ за създаване на бункери. На фона на спора в Украйна, те са по-склонни да ги гледат не като задължение, загуба на време или положително място за предпазване на винарска маза, а като привилегия, споделя Зора Шелберг. Тя към този момент е забелязала смяна в настроението измежду посетителите на музея „ Соненберг “. „ До 2022 година по-голямата част от популацията и даже някои политици смятаха приютите за ненужни. „ И това несъмнено се промени “, съгласява се Даниел Жорди, един от ръководителите на Федералната работа за гражданска отбрана на Швейцария.
Отношението към убежището се е трансформирало и в други европейски страни, които се готвят да отхвърлен съветската експанзия, като в същото време отслабват военната и дипломатическата поддръжка на Съединени американски щати. Финландия заяви, че бомбоубежищата ѝ ще бъдат задоволителни за 85% от популацията на страната. Швеция е подготвена да настани 67% от жителите си в тях. Норвегия възнамерява да възобнови построяването на бункери във всеки нов дом, което беше спряно през 1998 година Германия, която има по-малко от 1000 публични приюта, обмисля да насърчи хората да си строят свои лични. В Испания размерът на строителството на частни бункери се е нараснал с 200% от 2022 година насам.
По материали от непознатия щемпел
Швейцария, която е неутрална повече от 200 години, е международен водач по брой отбранителни бункери на глава от популацията. В страна с по-малко от девет милиона души население са издигнати над 370 000 приюта, вариращи по мярка от еднофамилни приюти до великански, които могат да поберат хиляди хора. Те би трябвало да пазят цивилното население, в това число при положение на нуклеарна война, като обезпечават заслон до две седмици.
От началото на 60-те години на предишния век Швейцария изисква бункери да се строят до всички нови жилищни здания. Ако не е допустимо да се подреди обособен заслон в къщата, е належащо да се направи принос за поддръжката на непосредствен публичен бункер. Цената на човек е почти от 1500 до 3000 франка, според от размера на бункера. Тези разноски падат върху плещите на бизнесмените и притежателите на парцели.
Гийом Верген, заместник-началник на службата за гражданска отбрана на кантон Женева, назовава бункерите „ неразделна част от швейцарската еднаквост “. Във военната история на страната планините и подземните пространства постоянно са били обсъждани като безвредни места, удостоверява историкът Силвия Бергер. Още през 19-ти век швейцарски генерали решили да построят укрепления в Алпите, с цел да може армията да се отдръпна там при положение на настъпление. Тези укрепления са били реновирани по време на Втората международна война. Но опустошителните бомбардировки на европейски градове принудиха швейцарските управляващи да помислят за отбраната освен на военните, само че и на цивилните. Студената война, която стартира след Втората международна война, направи тази задача още по-важна.
Така в Швейцария е признат законът за цивилните бункери. Най-големият от тях е Зоненберг в Люцерн. Това е пътен тунел, който може да бъде трансфорат в заслон относително бързо. Построен е през 70-те години на предишния век и е планиран да побере 20 хиляди души. Тунелът съдържал бетонни порти с дебелина метър и половина, проектирани да се затварят при положение на нуклеарна офанзива или породена от индивида злополука, както и команден център с двуетажни кревати, сухи тоалетни, вода, консервирана храна и тонове други хранителни запаси за оцеляване. Командният център разполагаше с кухня и медицински отсек, оборудван с единствения душ в целия бункер.
Предполагаше се, че при положение на опасност, Зоненберг може да бъде трансфорат от тунел в бункер в границите на две седмици. Но единствените извършения, извършени през 1987 година, демонстрираха, че тези калкулации не са били изцяло правилни. Аварийно-спасителните екипи съумяха да разположат единствено част от нужната инфраструктура и не съумяха да затворят изцяло една от четирите бетонни порти, което обезсмисли защитната функционалност на Зоненберг. В Швейцария стартира спор дали си коства да се харчат запаси за поддържането на подобен голям бункер в подготвеност. Около 15 години по-късно потенциалът му е понижен от 20 на 2000 души, а в командния център е открит музей.
През 60-те години на предишния век, когато за първи път се появи условието за създаване на бункери в новите домове, швейцарците схванаха неговата деловитост. Но през 70-те и 80-те години на предишния век придвижванията за мир започнаха да набират скорост и хората започнаха да слагат под въпрос нуждата и практичността на бункерите. Ще защитят ли в действителност от последствията от нуклеарна война? Защо въобще се нуждаем от такава отбрана, в случай че светът на открито е опустошен? Дали бункерите доближават нуклеарната война, като подкопават убеждението, че тя е оцеляема? Отвличат ли вниманието от напъните за попречване на спорове?
Тези диспути се ускоряваха и отшумяваха според от това по какъв начин обществото възприемаше заканите. През 2011 година швейцарският парламент обсъждаше отказването от построяването на цивилни убежища, само че след нуклеарната повреда във Фукушима остави нещата такива, каквито са били. Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година имаше сходно влияние върху публичното мнение. Загрижени швейцарци неправилно почнали да пишат и да се обаждат в музея „ Соненберг “, питайки в кой бункер да отидат. Директорката на музея и екскурзоводката Зора Шелберг, която отговаряше на позвъняванията и известията им, осъзна, че са объркали музея със службата за гражданска отбрана.
Луи-Анри Делараджа, началник на гражданската отбрана в кантона Во на границата с Франция, съобщи пред Ройтерс, че даже французите са им се обадили след съветската инвазия в Украйна, молейки за заслон. „ Изведнъж се оказахме в извънредно огромно търсене. Хората желаеха да знаят къде са бункерите, дали са готови, кои от тях имат места “, сподели Делараж, добавяйки, че поръчките от френски жители е трябвало да бъдат отхвърляни.
В продължение на 63 години швейцарците са похарчили над 13 милиарда $ за създаване на бункери. На фона на спора в Украйна, те са по-склонни да ги гледат не като задължение, загуба на време или положително място за предпазване на винарска маза, а като привилегия, споделя Зора Шелберг. Тя към този момент е забелязала смяна в настроението измежду посетителите на музея „ Соненберг “. „ До 2022 година по-голямата част от популацията и даже някои политици смятаха приютите за ненужни. „ И това несъмнено се промени “, съгласява се Даниел Жорди, един от ръководителите на Федералната работа за гражданска отбрана на Швейцария.
Отношението към убежището се е трансформирало и в други европейски страни, които се готвят да отхвърлен съветската експанзия, като в същото време отслабват военната и дипломатическата поддръжка на Съединени американски щати. Финландия заяви, че бомбоубежищата ѝ ще бъдат задоволителни за 85% от популацията на страната. Швеция е подготвена да настани 67% от жителите си в тях. Норвегия възнамерява да възобнови построяването на бункери във всеки нов дом, което беше спряно през 1998 година Германия, която има по-малко от 1000 публични приюта, обмисля да насърчи хората да си строят свои лични. В Испания размерът на строителството на частни бункери се е нараснал с 200% от 2022 година насам.
По материали от непознатия щемпел
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ